Трудът е съзнателната и целенасочена дейност на човека, отличаваща го от всички останали представители на живата природа. Работата разкрива на какво са способни хората. Тя съпътства човека от появяването му до наши дни. В този аспект трудът е една от постоянните и неотменими функции на човека като индивид и като член на дадена група, общество. Той е източникът на материалните и духовните блага на цивилизацията, които поддържат съществуването и развитието на хората. В процеса на труд хората си взаимодействат с живата и неживата природа, при което човек трансформира околния свят съобразно своите нужди и потребности. Благодарение на труда се възпроизвежда инфраструктурата на икономиката в дадено общество. Успоредно с това високоефективният, творческият труд е двигател на социалния прогрес. Трудът дава възможност на човек да се адаптира към околния свят, да материализира способностите си. Той е възможен благодарение на градивните, съзидателните сили, заложени в човешката природа. Във висша степен трудът е продиктуван от алтруистичната насоченост на личността, от ценностната ѝ система. В отношението към труда се проявява разбирането на младия човек за щастието, както и за смисъла на живота. Не случайно към определенията на човешкия вид освен като хомо сапиенс (мислещ човек) и хомо луденс (играещ човек) се поставя и определението му като хомо фаберс (работещ човек).

Tрудът радва и възпитава с огромна сила. Може би това ще потвърдят много от представителите на вида Homo fabers и Homo sapiens (т.е. от вида “трудещ се човек” и „мислещ човек”), които за разлика от своя събрат Homo ludens („играещ човек”) отдавна са проумели, че въпреки общите корени и взаимната свързаност на играта и труда, не всичко в живота е игра и че тъкмо в труда е истинската същност на човека. Може би това са искали да ни кажат и да ни оставят като послание много от големите умове с думите си за труда като жизнена необходимост на човека:

Езоп – „За хората работата е наслаждение”.
Русо – „Труди се, за да се наслаждаваш”.
Шекспир – „Трудът, който ни е приятен, изцелява болката, ще излекува и мъката”.
Ларошфуко – „Физическият труд помага да забравим нравствените страдания”.
Карлейл – „Най-нещастен от хората е този, за който в света не се е оказала работа”.

В днешните условия на ширеща се безработица е по-важно от всякога да се опитаме да дадем отговор на такива важни за човека и за възпитанието на детето въпроси като: Какво всъщност означава „труд” и кой труд радва и възпитава? Има ли лесен труд или трудът е синоним на „трудно”? Кога и как се формира трудолюбието като качество на личността? Как да предпазим децата от лентяйството и да формираме у тях трайни трудови навици?